Zima.bg

Ако сте решили да научите детето си да кара ски, моля, оставете го да се мъчи само!!! Поне това беше идеята на родителите ми, когато решиха, че трябва да се науча да карам тези дълги неща, които ужасно много пречат, ако искаш да се завъртиш на другата страна.

И така, мястото е зимният курорт Свети Константин, над едно малко, но много приятно планинско градче - Пещера, а годината  -не толкова далечна.

По пътя срещаме много ентусиасти - бавно, но сигурно колоната от коли се придвижва към заветното място. Заснежени планински склонове са сгушили в прегръдката си криволичещия път...

Ето го  -курорта! Всичко е бяло, много бяло, направо очите ме заболяха...

А това е пистата, да, това е! Ама наистина ли е, това?!!! На мен ми се струва стръмна, ужасно стръмна, тази писта определено не е за мен!!! Какво ще правя аз там?!!! Докато си мисля колко ужасяващо ще е да се спускам вече виждам как ми закопчават обувките за ските. КРАЙ! Това беше. Връщане назад няма!!!

Компанията от няколко възрастни и деца се разпилява из множеството скиори. Докато някои решиха да се разходят из прекрасния курорт и да пият топъл билков чай, други, като мен, трябваше да започнат да  координират движенията със ските.

Първи опит - неуспешен, втори, трети... Пореден опит - полу успешен, вече съм на влека, остава да се пусна от него и да "полетя" по пистата...

Мисият ВЪЗможнааа - сърцето ще се пръсне от усещането на снега, който скърца под ските, нищо друго не съществува. Дори и хората, които се пазят при вида на начинаещ скиор.

Финалът е подобаващ - паднала на земята, но ужасно щастлива. ДА, аз мога да карам ски...добре де, почти мога да карам ски.

Първото каране на ски не се забравя никога -  свистенето на вятъра и скърцането на снега ...неповторимо...

Смях на развеселени туристи огласява заснежената планина, мирис на чай се разнася из въздуха и едно голямо нетърпение пак да се кача на ските.