Zima.bg

Зимата е красива в своето ледено, бяло съвършенство. Всяка една планина пази своето очарование както през лято, така и през зимата. Студеното време дори разкрива още повече силата на природата и на стихиите създадени от нея.

Вероятно всеки българин има своя любима планина. Някои предпочитат мистиката на Родопите. Други са привлечени от близостта на Витоша. Тази година за пореден път открих могъществото на Рила.

Макар зоните извън Боровец да са леко позабравени, те пазят своята красота.

По пътя към Мальовица минаваме покрай детски лагер. Комплексът се състои от бунгала и столова свързани с пътечки. Разбира се, той е изоставен. Отдавна не функционира и бунгалата са оставени да се рушат самотно. Спираме, а спомените нахлуват. Как сме били там през лятото. Как сме брали боровинки и с часове сме се забавлявали топнали крака в малката рекичка. Как през зимата сме се отдавали на планински приключения и опити да ‘покорим някое възвишение’, за да можем скоро след това да се спуснем от него с шейни.

Мальовица също изглежда тъжна и самотна. Часът е около 10 сутринта и освен нас има само няколко души с раници, решили да достигнат чайната в тази топла ноемврийска сутрин. Има малко сняг и грее слънце.

Малка барачка в близост до входа на НП Рила предлага напитки и ски под наем. Щом доближаваме сякаш магически бутон пуска музиката вътре и цялата околност се огласява от… Азис. Някак не се връзва с планинското спокойствие и в същото време е изключително показателно.

Бягаме далеч по пътеката водеща към връх Мальовица. Воплите на Азис се заменят от падащата речна вода.

Далеч от градската шумотевица, далеч от чалгата и претрупаните курорти. Устремени към върха. Ако искате истинско бягство – ще го откриете там, високо в планината.